На 03.12.2009 г. излезе версия 2.6.32 на Linux ядрото.

Основни подобрения са:

1) Записване на данните от кеша по отделно за всяко устройство

"Writeback" в контекста на ядрото може да се определи като процес на записване на "мръсна" памет от кеша със страниците върху харддиска. Количеството данни, които може да се наложи да бъдат записани, може да бъде огромно - стотици мегабайти, дори гигабайти. Това се прави от нишката в ядрото "pdflush", когато количеството "мръсни" данни надмине границите, поставени в /proc/sys/vm. Сегашната pdflush система има недостатъци, най-вече в системите с няколко устройства за съхранение, които трябва да записват големи парчета от данни на дисковете. Новата система е проектирана от Jens Axboe (Oracle), като се фокусира около идеята да има отделна нишка за всяко устройство. pdflush вече я няма и е заменена от друга нишка - flush-MAJOR, в която се създават други нишки, когато има нужда данни да бъдат записани на някое устройство и след като си свършат работа се затварят. Новата система има доста по- добро представяне.

2) Подобрения в Btrfs

1. Добавена поддръжка на -ENOSPC
2. Подобрено изтриване на моментни снимки(snapshots) и поддялове (subvolumes)
3. Подобрена производителност при високо натоварване.

3) Kernel Samepage Merging

Всички модерни операционни системи използват споделена памет, но виртуализацията не може да се възползва от това, дори и виртуалната машина да изпълнява няколко еднакви операционни системи. KSM позволява споделянето на такава памет между виртуализираните ОС. KSM демона(ksmd) периодично сканира райони от паметта, като търси страници с еднакво съдържание и ги слага в една, защитена от писане, страница. За тази страница се прилага правилото "копиране при писане" (Copy on write - COW), ако някой от процесирте иска да промени съдържанието й. Не се сканира цялата памет на компютъра, а само определени сектори, избрани чрез madvise. Резултатът е голямо намаление на използваната памет.

4) Улеснена конфигурация на ядрото
Повечето хора използват ядрото, което идва с дистрибуцията им, но някои предпочитат да си прекомпилират свое. С добавянето на все повече и повече нови възможности ядрото стана трудно за конфигуриране, за това в 2.6.32 е добавена нова опция за компилиране - make localmodconfig. Тя пуска lsmod за да намери всички модули, които се използват, намира зависимостите им и прочита .config, като премахва всички ненужни модули. Така лесно и бързо се получава ядро, оптимизирано за вашата система.

Други подобрения:
1. В графичният стек са добавени Radeon r600/r700.
2. Добавен е ниско латентен режим на CFQ IO диспечера.
3. Поддръжка на S+core архитектура.
4. Intel Moorestown, SFI (Simple Firmware Interface) и ACPI 4.0

Източник
Подробна информация за новото ядро тук

-----------

make localmodconfig e много добра нова опция, която улеснява конфигурирането на ядрото преди неговото компилиране. В сорса на ядрото са включени модули за опериране с разнообразен и многоброен хардуер. Повечето прекомпилирани ядра, които идват с дистрибуциите са направени така, че да вървят на колкото се може по-голям брой хардуерни системи, но това означава и че съдържат в себе си многобройни редове излишен код за конкретна хардуерна система. Когато ядрото се конфигурира с make localmodconfig първо се извършва проверка какви модули се ползват на конкретната хардуерна система и в .config файла се записва само те да бъдат компилирани. Преди добавянето на тази опция потребителите, които компилират собствени ядра трябваше да прегледат всички модули, които предстоят да се компилират (примерно чрез make menuconfig) и ръчно да изключат онези, които са ненужни. От новата версия на ядрото всичко това ще става автоматично. Резултата е по-малка загуба на време и по-бързо достигане на по-чисто и по-малко "custom" ядро.


Трябва да сте регистриран потребител за да добавяте коментари